Идентифицирани и анализирани са критико-оценъчно приносите и недостатъците на следните теории, подходи или модели, които се опитват да обяснят пост фактум създаващите се в практиката международни съвместни предприятия: 1) теория на транзакционните разходи и производните й - 2) теория на интернализацията и 3) еклектична теория на международното производство; 4) теория на стратегическото управление; 5) теория на ресурсната зависимост; 6) подход на организационното знание; 7) модел на интернационализацията на фирмата на Johanson, Vahlne и Wiedersheim-Paul (Модел Упсала); и 8) модел на връзката между алтернативните форми на чуждестранни инвестиции и жизнения цикъл на отраслите, в които се осъществяват тези форми (Модел на Auster). От опитът да се сложи ред в причинения от липсата на обща теория на международните съвместни предприятия хаос от преобладаващо нормативни идеи, незадоволително дефинирани понятия и отношения между тях, както и на съществуващия "агрегационен проблем", в изследването се прави извода, че анализираните 8 теории, подходи и модели не са развити до състоянието, в което могат да бъдат приложени безрезервно при изследването на международните съвместни предприятия. Изследването обаче приключва с предложение към бъдещите изследователи да използват теория на системите като координираща и мултидисциплинарна рамка за изследване на международните съвместни предприятия, поради принципа на изоморфизъм на теорията на системите, който позволява използваните понятия в дадена научна област да се трансферират в друга възприета като система научна област, която да бъде обяснена по най-реалистичния начин.
JEL: L24, F23, M2,; B52, B59