През 90-те години на ХХ век българското селско стопанство тръгна по трудния път на пазарно преобразяване. В него настъпват редица негативни промени, проявяващи се с особена острота и дълбочина. Една част от тях водят до влошаване състоянието на селскостопанското машиностроене, което означава, че измененията, протичащи в отрасъла далече не се “вместват” единствено в системата “селско стопанство”. Те я “надрастват” и с равна сила засягат обвързания със земеделието подотрасъл селскостопанско машиностроене. Това по категоричен начин се доказва от съвременното нелеко състояние на подотрасъл “Селскостопанско машиностроене” в страната. На тази основа убедително се налага схващането, че разкриването и отчитането на елементите на икономическата среда и специално на структурните изменения в земеделието върху общата динамика на селскостопанското машиностроене в България има важно теоретично и практическо значение. То ще спомогне да се осъзнае, доколко всички тези процеси и явления са част от нещо единно и неделимо, подчиняващо се на действието на обективния закон на взаимозависимостта.
JEL: Q10, L69